Ще ми е трудно да подредя мислите си и може би точно заради това ще започна тази тема така:

Датата е  5 септември 1885 г. Няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега - гр.Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, и е обявена обща мобилизация.

Следствието от това завземане на властта е съединението на Княжество България с източна Румелия, събитие до болка известно на всички българи. Съединение не на две области или държави, а съединение на един народ, разделен с изкуствени граници по приом на съдбата.

Защо разказвам всичко това? Хората участващи в това събитие са обикновени българи, повечето млади момчета , на 20-25 години. Тези млади момци са имали меко казано труден начин на живот. Обикаляли са балканите, хранели са се с това което са намирали, понякога и обстоятелствата са били такива, че просто не е имало какво да сложат в устата. Някои дори са се прибирали от чужбина (Букурещ, Париж, Мюнхен) за да помогнат с каквото могат.  Гладни, дрипави и уморени те правят нещо, с което днес ние се гордеем. Може би най-светлата и най-хубавата част от българската история. С блясък в очите, те са били готови да дадат живота си за святата кауза – всички българи да живеят в една обща държава.

Но да спрем до тук с романтиката, защото днешната ситуация изобщо не е романтична. Годината е 2011, а младите българи като че ли нямат идеал и някаква висша морална ценност в своя живот. Или може би имат, но са дълбоко заровени или почти забравени. На кого искат да приличат те, коя е тяхната цел в живота, искат ли да станат лекари, учители и инженери, гордеят ли се с това че са българи? За съжаление днес тези, които имат блясък в очите бягат навън – в противоположната посока, от която са идвали младите революционери преди 125 години. Според последни проучвания 200 000 българи искат да напуснат страната, не заради лошите условия или липсата на перспектива, а защото просто не им се живее в родината. За едни майка – за други мащеха, ще кажат някои... и с право.

Колко младежи, чиито родители не са богоизбрани политици, бизнесмени и известни личности заминаха в чужбина. 100 000? Не, цифрата е толкова смущаваща, че дори не искам да я назова. Само в градове като Мюнхен или Виена те минават цифрата от 10 000 (по отделно) и малцина ще се приберат.

Тези млади и образовани хора рано или късно ще имат деца – но едва ли тези деца ще искат да се приберат в свидната и мила татковина. За тях България не ще бъде нито майка, нито мащеха, а просто някаква балканска държава от която идва поне един от родителите им, нищо повече. И през ум няма да им мине, че им се живее в България.

"Хубаво е, че строите пътища г-н премиер, но дали ще има кой да ходи и кара по тях". Това каза на среща преди дни в Гоце Делчев тютюнджията от Хаджидимово Иван Сабахлъков и успя да ядоса Бойко Борисов. "Що за глупост, ходете си тогава по тези пътища с магарето. Това е най-гадното изказване. Да не би да сте избягали досега като нямате пътища. Ще се върнат тези, които са избягали. Сега пътуват по магистрала "Люлин" и цъкат, че нещата стават". Това каза в отговор премиерът, който бе на среща в Гоце Делчев със земеделци и животновъди. "България е единствената, през която минават пет европейски транспортни коридора, всеки, който минава ще остави пари, има ли движение, има живот. За три години ще върна българите от чужбина, след като приключат всички проекти и оправя пътищата в страната" -  каза още Бойко Борисов.

Последното ми прозвуча малко като: „Ще ви оправя за 800 дни!“. Как и кога господин премиерът ще върне българите за мен остава истинска загатка, когато дори и собствената му дъщеря живее от дълги години в САЩ.

Образованието, здравеопазването, съдебната система и МВР се нуждаят от спешен основен ремонт господин Борисов. Не могат да се чакат 3 години, 800 дни или 5 дни, промените трябва да се случват сега, защото след 3 години може да е късно и вероятно няма да има кой да посрещне завръщащите се българи.