С какво ще запомним президента Първанов?

Най-вече с това, че се опита да бъде социален президент. Но социален в една държава, където думата "социален" е и дълбоко извратена. Малко или много Първанов ми напомня на онази трагично-комична личност Фердинанд фон Сакскобургота и Кохари. Не само защото и двамата са суетни, добри артисти и силно зажаднели за власт. За никому не е тайна и че Фердинанд е презирал българския народ, а дали и Първанов не го прави?
Да играеш добрия герой с "Българската Коледа" , а в същото време да ликвидират съветниците ти един по един в неимоверни комични и странни ситуации. Но тези хора не са били само съветници, а и негови лични приятели. А човек избира приятелите си според интересите. Какви интереси може да има българският президент с банкери, едри бизнесмени, търговци на оръжие, производители на алкохол и цигари... това предполагам всеки се досеща. Социален президент, приятел на хора, продаващи оръжие в Африка и Азия, където в следствие от това умират хиляди, в това число и много деца. Идва ми някак си в повече.
Ще спомена и накратко онзи политически гаф, когато президентът Първанов изпращаше писма в знак на обич на Милошевич, а в последствие обърна курса на 180 градуса (не на 360 както обичаше да се изразява другаря Живков).
Беше и срещу България в НАТО, но после пак промени мнението си.
Дали си заслужава и да коментираме идването на Путин в България, когато лицето Първанов обяви руските "инвестиции" в България като спечелването на Голям Шлем за България (руските медии на следващия ден го перефразираха като Голям Член за България).
Не знам как сте вие с паметта, но аз не се сещам президента Първанов да бе канен на официална среща със западен колега, камо ли в Брюксел. Между другото, той пък се разходи до Мексико, Япония, Южна Америка, Йордания, Арабските страни, Китай и най-вече до Москва. Каква полза за България е имало от тези разходки, до тук историята мълчи.
Не мисля да премълчавам и останалите политически гафове като програмата "Петрол срещу храни" , скандалите в БТВ около уволняването на журналиста Инджев и награждаването на Доган с орден "Стара планина". Да, Доган после го върна, но мога да го разбера. Все пак като знаеш, че мало и голямо се кичи с него, някак си не е много престижен, може би е очаквал някакъв по-голям в степен орден ( за съжаление такъв няма).
И за съжаление, пак Първанов е лицето, което се оказа инициатор на правителството на "тройната коалиция". Дори Симеон фон Сакскобургота и Кохари беше гузен и знаеше какъв провал ще е това правителство, но после млъкна. Явно му запушиха... не устата, а джобовете.
Има и още поне десетина неща да добавя, но нямам времето, уви трябва да работя дори в деня за размисъл.

Та така... през последните 10 години си имахме ний българите един президент. Социален или не, успешен или не, кой както иска да го определя! България не спечели нищо от него и той не спечели нищо за България. Така че господин президент, вие като историк най-добре знаете, че историята е съдник за делата (особено държавните). Бих искал да ви изпратя с една песен, не исках да е тази на Сергей Есенин, но наистина няма по подходяща за този момент (тъжна е, тъжни сме и ние): "До свиданья, друг мой, до свиданья!"

здраве му кажи.Обаче не ме подкачай,на тази тема,че като откача....Неъм
нерви!

Първият се беше селянче и такова си остана.
Вторият се смяташе за градски тарикат, но излезе слаба ракия.
Третият се оказа не само лъжец, но и страхливец - започна като Георги, а ще си отиде като "Гоце". Другото за него е написано в поста.